с. Чернево

Публикувано на: 26.08.2014   Последна редакция: 26.08.2014

В една от гънките на  стръмно спускащите се склонове на Добруджанското плато към Девненската низина е сгушено живописното село Чернево. Благоприятните поселищни условия. в землището на селото са станали причина тук да се заселят хора още в най-далечни исторически времена. Намерените каменни и бронзови сечива потвърждават, че тук е имало население още преди 5-6 хиляди години.

По-късно тук се настанили траките. През римската епоха, западно от сегашното село е имало значително тракийско селище. Там са намерени парчета от глинени съдове, мраморна статуя на древния гръцки герой Херкулес, част от статуя - глава на мъж и др. От времето на траките са и многобройните надгробни могили, намиращи се в същата местност, а югоизточно от селото са останките на голяма римска кариера, известна под името "Малкото кесме". Тук са били вадени огромни варовикови блокове на дълбочина 17-18 метра за големите градежи на античния град Марцианопол. И досега по стените на скалата ясно личат следи от железни длета, а на места започнати, но недовършени изчисления на блокове. 

Непосредствено на изток от селото има следи от старобългарско селище. Недалеч от него са открити погребения, чрез трупоизгаряне. Останките на мъртъвците са били слагани в глинени урни и полагани в гробищни камери, изградени от тухли. В една от камерите е намерена малка анфора на чиито две дръжки и шийка са издълбани рунически писмени знаци.

На 25 км североизточно от селото се намира местността "Иридже". Тук минава скалист дол, на чийто ляв бряг има следи от старо селище. Намерени са парчета от антична и средновековна керамика. Запазено е предание, според което тук е имало село, наречено "Иридже", съществувало преди основаването на село Козлуджа, (дн. град Суворово). За това свидетелстват няколко надгробни каменни плочи, които са били положени в  градежа на чешма в същата местност. 

Запазена е легенда, според която сегашното село е основано по време на войната между Турция и Плоша - втората половина на XVII век и е носелео името "Теш тепе" - каменна могила. Но в стари документи - регистър на овцевъди от 1573 г. и други от 1676 и 1679 г.  се споменава село "Кара Хюсеин", което потвърждава наличието на селище много по-рано. Намерени са няколко малки бронзови пафти за колан, произведение на изкуството от това време. 

Според видния историк Константин Иречек през Руско-турската война 1828 - 829 г. турците от село Кара Хюсеин се пръснали и останали само 3 къщи. На тяхно място се заселили погърчени българи от селата Голям и Малък манастир - Казалагачко (Елховско) и Каваклийско (Тополовградско, тогава Одринско). Потомци на това нселение живее и до днес в Ямболско и е известно като "кариоти". Малко по-късно в селото се заселват българи от Сливенско. Няколко десетилетия селото се е деляло на две махали: гръцка и българска. 

Една от най-старите църкви в региона с богата колекция от стари, автентични икони е “Света Троица”. Църквата е била построена през 1836 г. и в нея се е проповядвало на гръцки език. Една година по-късно в нея се открива и първото килийно училище, където местния свещеник е преподавал също на гръцки. Тази църква е запазена и действаща и до днес.

Българите и гърчеещите се са враждували помежду си и през 1875 г. българите си построяват нова църква, вкопана в земята и по-късно разрушена при наводнение.

През 1867 г. е открито първото българско училище, в чиято сграда днес се помещава детската градина. Няколкото класни стаи се оказват недостатъчни да поберат жадните за знания черневци и се построява  нова сграда, където днес се помещава Основно училище "Христо Ботев". 

Черневци твърдят, че през 1911 г. в селото е основано читалище, но войната заличава всичко и по-късно на 20 ноември 1927 г. в малката училищна стая около 30 будни българи се събират и официално учредяват читалищната институция, като приемат типов читалищен устав.

Лицевата част на сградата на НЧ "Зора" е построена през 1942 г. с характерната за онова време градска архитектура - с часовикова кула. През 1946 и 1947 г. е построен читалищният салон.

Днес, с богатата си дейност самодейните колективи за изворен, автентичен фолклор с пищните си многобагрени, автентични носии съхраняват, разпространяват и популяризират местните традиции и обичаи и поради това често са удостоявани с призови награди на национални събори с чуждестранни участия. В читалищната сграда се помещава богата експозиция със старинни предмети,  носии и оръдия на труда от бита на черневци.

През 1934 г. селото се преименува на "Срацимир". Според едно предание цар Самуил след като е пленен  е нощувал тук на път за Видин. През 1944 г. се налага преименуване, поради това че гарата се е именувала "Осеновец", а селото - "Срацимир". Името, което получава е Чернево  - на  името на дядо Черньо,  един от първите българи, заселили се тук.

Към 2009 г. с Чернево е съставна част от община Суворово. Заема площ от 1,58 км2 и е второто по големина след общинския център - гр. Суворово. Обработваемата земя е около 25 хил. дка. Населението му наброява около 1300 души. Обработваемата земя е около 25 хил. дка. От 2006 г. Кметството се помещава в нова административна сграда. В момента се изгражда битова канализация за отпадни води.

Освен развитото земеделие тук се намират и работят няколко производствени предприятия: две фирми за производство на мека мебел, една дървообработваща - за производство на корпусна и градинска мебел, аксесоари и сауни. В землището са разкрити и разработени мергелни и варивикови находища.

Успешно се утврждава и развива туризма в района. За това спомагат изградените екопътеки и туристически заслони в местностите "Батаклията" и "Червената пръст", които са част от интересния туристически маршрут стигащ до природния феномен "Побити камъни". Природна забележителност е находище на Урумово лале в землището на селото. Атракция за туристи и гости на селото са етнографския туристически комплекс "Барите",  една от първите български църкви във Варненско, читалището с експонираната в него музейна сбирка, както и пресъздаването на характерни народни обичаи за населеното място - великденско хоро, Лазаруване, Гергьовден, Празнуване деня на с. Чернево - 6 май, Еньовден –  празник на билката през месец юли, Коледуване.

Съвременната инфраструктура, наличието на детска градина и училище, близостта до областния град Варна, природните дадености и изградените комуникации привличат в селото не само туристи и гости, а и трайно заселващи се жители.




Към началото на страницата