с. Изгрев

Публикувано на: 26.08.2014   Последна редакция: 26.08.2014

Село Изгрев се намира на пътя Варна - Суворово. Разстоянието до град Варна е около 20 км., до град Суворово - 9 км. Най-близките съседни села, които са на същия път, са Калиманци (на югоизток) и Левски (на северозапад).

От извор – чешма в землището на село Изгрев извира добруджанската Суха река.

Източно от село Изгрев е измерена най-високата надморска височина на Добруджа.

В местността Юрта край село Изгрев са намерени недвусмислени археологически находки, доказващи че там е имало населено място по римско време. Там е намерена каменна статуя на богинята Хеката. Край Михалева чешма е намерена статуя на бог Юпитер Долихен. Следи от стар римски път са видими и днес в обработваемите земи на изток от селото. 

Турското име на селото - Гюн-Доуду - води началото си от кърджалийско време, когато разбойници ограбвали и разорявали селата на обезлюдена Добруджа. След поредния си набег хайка турски разбойници замръква там, където е днешното село Изгрев. По онова време околността е покрита с гъсти широколистни гори. Определеният от разбойниците за нощна стража също заспива и се събужда, когато слънцето вече било изгряло. Уплашен, извикал: "Kalk, gün dogdu!", което означава "Ставай, слънцето изгря!". Оттогава разбойниците винаги си уговаряли среща на мястото, където слънцето било изгряло.

За историята на селото от Възраждането до първите години на комунизма в България виж труда на свещеник Христо Иванов Попов: Село Изгрев. Историческа справка по случай стогодишнината от построяването на селския храм, Суворово 1958.

Жителите на село Изгрев са източно-православни българи от етнографската група Ваяци - наследници на изселници от известните старопланински села Еркеч (днес: Козичино) и Голица, както и изселници от село Пчелник (Област Варна).

След Руско-турската война част от населението на тези села потегля на север заедно с изтеглящата се руска армия и стига до Бесарабия. Недоволни от земята, която им предлага Руската империя, част от семействата решават да се върнат по родните си места. Легендата разказва, че пътят бил толкова дълъг, че дори краката на воловете се разранили и се наложило да им обуят цървули. Изселниците вземат решение да останат в местността, наречена Гюн-Доуду. Решението е взето, поради благоприятните условия за заселване в местността, която е известна с наличието на много вода и плодородни почви. Знае се със сигурност, че някои семейства, още на път към Бесарабия, решават да останат в село Хадърча, което се намира на 7 км северно от село Изгрев.

Еркечани и Голичани населяват Горната махала, както и близкото по-голямо село Хадърча (днес: Николаевка) а Куванлъчани (изселниците от село Пчелник) - Долната махала. Поради различния си произход до времето на Балканската война (1912 г.) долненци и горненци се делят не само на махали, но и не встъпват в брак помежду си, дори на празник се хващали на отделно хоро.

Църквата "Света Петка Параскева" е построена през 1858. Тя е третата, изградена през Възраждането, църква във Варненска околия, но по големина надминава другите. Заема застроена площ от 325 кв. м. с външни размери: дължина (с олтара) - 28 м., ширина - 12 м., височина на колоните - 7 м. и вътрешна височина в средата на свода - 8.50 м. Дебелината на стените при основата е 1. 20 м., а нагоре постепенно изтънява. Отначало строежът бил започнат по-голям, но, когато основите били привършени, турската власт се намесила и забранила такъв голям строеж. Построена е с доброволния труд на изгревчани и с даренията на родолюбивия българин Чорбаджи Атанас Георгиев - дядо на Петър Дънов. По спомени на мнозина стари хора църквата е била построена само през лятото на 1958 г. и през месец октомври на същата година била вече готова. В красивата каменна църква има иконостас с чудесна дърворезба. Ханджи Дойчо Еньов бил главния инициатор за строежа на храма. Същият е водил и сметките като ги е записвал грижливо в тефтер, от който се вижда специфичното наречие на тогавашното население на Изгрев.

Редовни събития

Сбор на Света Петка Българска (храмов и селски празник)

Първата седмица на месец август в местността "Гермето" (Голица) се провежда традиционния вайковски фолклорен събор.

Летище

Старото селскостопанско летище на 2 км. южно от селото, днес е учебна и спортна летателна площадка "Изгрев" за парашутизъм и безмоторно летене.

От 250 летателни площадки, които са се ползвали за леката и селскостопанска авиация у нас, те вече са едва 12. Едно от тях е летище "Изгрев", сертифицирано от Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация като летателна площадка.

Летище "Изгрев" е едно от петте частни летища в България и има 120 парко-места за частни самолети.

Чешми

Селото се слави не само с наличието на много вода, но и с големия брой изградени чешми. За съжаление повечето от тях вече не са така буйни, тъй като водите им се отвеждат към околните села.

На "Димитровата чешма" в гората край селото се поддържа нова ловна хижа. Самата чешма е изградена от Димитър Захаритов през втората половина на 19 век. "Захритювата чешма" е изградена от неговия баща.

От "Чаталатата чешма" води началото си добруджанската Суха река. Водите от чешмата "Гюря" също се вливат в Суха река.

Други по-известни чешми са Вълчановата, Драгневата, Куцаровата, Боевата, Михалевата и Постолевата.

На лековитите "Трескова чешма" и "Далака" водят болните от треска и вътрешни болести животни.

Язовир Изгрев

Язовир Изгрев, който се намира в близост до летище "Изгрев" и до изворите на Суха река, е изграден преди около 50 години. Водата е изворна и съответно чиста и студена. Въпреки малкия си размер, язовирът край село Изгрев е пълен с риба, предимно шарани и таранки.




Към началото на страницата